Игри

Информация за страница Вълчедръм

Вълчедръм е град в Северозападна България, който е разположен в област Монтана. От областния град той се намира на 45 км, а от Лом отстои на 20 км разстояние. Освен това градът е административен център на едноименната община. Намира се в Западната дунавска равнина, в поречието на река Цибрица, в Ломско – Искърската подобласт. По време на Балканската война от 1912 г. 4 души от града се включват като доброволци в Македоно – одринското опълчение – безспорно важно бойно формирование, което с чест и достойнство отстоява идеята за освобождаване на Македония от османско робство. Също така жителите на Вълчедръм взимат участие и в провелите се през 1850 г. събрания в Раковишкия манастир, където се обсъжда идеята за вдигане на въстание в Северозападна България, като основните преследвани цели са освобождаване от турското господство и обявяване на автономия като Сърбия. Въпросите, обсъждани на събранията,  са свързани с териториалния обхват на въстанието, което в крайна сметка обхваща земите от река Тимок до река Цибрица. На събранията присъства и чорбаджията от Вълчедръм. В града се намира внушителният православен храм Св. Параскева, който се слави с уникалния си по вид иконостас. Освен това той представлява умалено копие на храм – паметника Александър Невски в София. Тази църква и едновременно с това историческа забележителност определено е повод за гордост от страна на местните жители. Това също така вероятно дава повод и на много хора, живеещи в различните градове на страната, да посещават града. Кметското място в момента се заема от Иван Баразин, който принадлежи към БЗНС, а от 1995 до 1999 г. той губи от Красимир Петров, който събира с 53 % повче гласове.

                Православният празник Свети дух е на особена почит във Вълчедръм, защото тогава се чества и офциалният празник на града. Това е Петдесетница – 50-ят ден след Великден, който винаги се пада в Понеделник. Ето защо обикновено жителите на града празнуват в неделята преди него. Родом от града е прочутият и известен фолклорист Димитър Маринов, като освен това гимназията носи неговото име. Той допринася много със своята дейност преди и след Освобождението за културното и интелектуално израстване на много градове. Заема различни постове, като през 1893 г. е назначен за директор на Девическата гимназия в София, а по-късно и на Народната библиотека. Известна част от своя живот той прекарва в Ломския затвор, където всъщност научава вестта за освобождението от турско робство. Той разчита за успеха на своята дейност на силната Либерална партия, а той от своя страна сътрудничи активно в нейния печатен орган Целокупна България. През 1888 г.  е на директорска служба в Русе, когато започва подготовката на поредицата Жива старина. Той е подпомаган от министъра на просвещението, а поредицата излиза в периода 1891 – 1894 г. Наред с това той се включва активно в политическия живот на страната посредством писането на брошури, осъждащи велико сръбския шовинизъм. През 1921 г. внезапно приема свещенически сан в Кремиковския манастир, а осем години по-късно се оттегля напълно от светския живот. Умира на 10 януари 1940 г. в Рилския манастир. Тази бележита личност, родена във Вълчедръм е и етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей.

Етикети:   България , Градове
eXTReMe Tracker